Заетостта расте, а подобряването на финансовото състояние на българите – не!

Изследване на ЕВРОСТАТ сочи, че 53% от българите не могат да посрещнат спешни разходи!

Данните от изследването на ЕВРОСТАТ са за предходната 2017 г. Те сочат, че на практика повече от половината българи не могат да посрещнат внезапни спешни разходи.

Интересното е, че в тази класация не сме на последно място! Пред нас има няколко други Европейски държави, като първенец  е Латвия с 59,9%.

Средно за Европейския съюз този показател има стойност 33,9%. Най-добре се представя Малта, където само 15.8% от населението се оплаква от невъзможност да посрещне спешен разход.

Макар и да не е последна, нашата страна е пак сред лошо представящите се страни в това отношение! Изоставаме с 20% от средното равнище за този показател за ЕС и с малко под 40% от най-добре представящата се държава!

Малка утеха е, че спрямо 2016 г. все пак се отбелязва 1% спад в стойността на този показател!

Заетостта нараства, а доходите на населението – не!

Горната статистика звучи ирационално на фона на спада на безработицата у нас!

Ако обърнем внимание на фигурата по-горе, ще видим, че нивото на коефициента на безработица в страната към края на третото тримесечие на 2018 г. стига рекордно дъно от 5.5%!

Горната тенденция на спад в безработицата е добре очертана от 5 г. период насам! 

На практика излиза, че в последните 5 г. намаляването на безработицата в страната по никакъв начин не е довело до повишаване на доходите на българите!

Повече хора имат работа, а все още повече половината от тях не могат въобще да посрещнат спешни разходи!

Това е един парадокс на българската икономика, тъй като в този анализ можем да добавим и ръста на БВП на страната, който в последните години е средно около 3% на годишна база!

Излиза, че произвеждаме повече, налице е увеличена заетост, а на практика отново сме бедни!

Ръстът на заетостта и ръста на производителността не променят нищо за българите!

Няма как да не направим горния тъжен извод, той просто се „натриса“ като очевадно заключение от очертаните по-горе тенденции в изменението на показателите!

По-интересен тук е въпросът: „Защо това се случва – налице е повече заетост, повече производителност, а повечето от половината българи не могат да заделят един лев за непредвидени разходи?!

Отговорът на горния въпрос се крие в обстоятелството, че за периода след икономическата криза от 2018-2012 г. съвсем очевидно ръста на доходите на българското население не може да догони ръста на неговите разходи!

Около 3.5% е инфлацията средно на годишна база за последните 3-4 г. !

Нейните стойности добре показват как ръста на БВП и ръста на доходите от намаляването на безработицата у нас са „изядени“ от повишаването на цените на стоките и услугите!

Инфлацията по правило се разглежда като положително икономическо явление, защото стимулира предприемачите, но не и когато изяжда труда на хората!