Инфлацията срива търговията на дребно в България и заробва българския потребител – кой е виновен за това?!

Нарастващата инфлация у нас – двойно по-висока от тази в Еврозоната!

На фигурата по-горе е представена графиката на инфлационните процеси в България през последниге години.

От нея можем добре да видим резките темпове на инфлация в нашата страна, които стартират от средата на 2017 г. и продължават и до момента.

Инфлацията на годишна база през 2017 г. е 3.2%, през 2018 г. удари ръст от 3.5%, а до май 2019 г. сумарно вече достигна 1.8% до края на май, т.е. съществуват всички предпоставки да считаме, че тази година тя може да мине дори 4%!

Темповете на инфлация в последните две години у нас се оказват почти двойно по-високи от тези в Еврозоната, видно от графиката по-долу:

Динамика на инфлацията в Еврозоната

Ако в Еврозоната през последните две години инфлацията е растяла средно с около 2% на месечна база, то у нас говорим за среден ръст около 3.5% месечно, спрямо месеца от предходната година, т.е. налице е почти двойно по-висока инфлация?!

В държавата с най-ниски доходи в Европейския съюз инфлацията е двойно по-висока от развитите европейски държави – на какво точно се дължи това?!

Без съмнение основна причина за нарастване на инфлацията у нас е ръстът на работната заплата, който е нараснал с около 25% от 2017 г. насам от около 1000 лв. средно месечно възнаграждение до към 1250 лв. в средата на 2019 г., видно от графиката по-долу:

Динамика на средната работна заплата в България

Добре известно е от макроикономическата теория, че ръстът на доходите на населението води автоматично до ръст в търсенето на стоки и услуги, а оттам и до ръст на техните цени, т.е. до инфлация.

В България обаче е налице изкривяване на горното правило, тъй като ръстът на доходите на населението не само не стимулира подобаващ адекватен ръст на търсенето, а то намалява, видно от фигурата по-долу, където е очертана тенденцията на нарастване на търговията на дребно у нас през последните години.

Динамика на ръста на търговията на дребно в България

Описаната ситуация е уникална!

Добре сравнете двете графики – на работната заплата и на ръста на търговията на дребно у нас и се запитайте как е възможно при пик на средната заплата от 1250 лв./м. търговията на дребно през 2019 г. вече да е на минус в България?!

Горното положение на практика означава, че при най-високия среден размер на работното заплащане у нас днес (средата на 2019 г. – около 1250 лв.) – ръстът на търсените от българите стоки в момента да е значително по-малък и дори отрицателен спрямо периода след кризата от 2008 г. (2012-2014 г.), когато средното работно заплащане месечно е било под 800 лв.

Питате се на какво се дължи това – ами на значително по-високата инфлация, която вече буквално „удавя“ търговията на дребно в България и заробва българския потребител с по-високи разходи!

Как точно инфлацията „дави“ търговията на дребно у нас!

Много водещи макроикономисти сочат, че в икономиката на една държава следва да се поддържа винаги умерен ръст на инфлация до 2%, за да се стимулират местните предприемачи и икономика.

При нас обаче са оказва, че този ръст на цените е почти двоен за последните три години от горната умерена граница на ръст на цените, която се наблюдава в развитите страни от Еврозоната и в нейната политика за макроикономическа стабилност.

По правило най-полезната инфлация е тази, при която нивата на цените растат равномерно в отделните икономически сектори, защото така се създава стимул за стимулиране на производителите във всеки един от тях.

В България обаче инфлацията не е от такъв „здравословен“ тип за икономиката!

При нас инфлацията през последните години засяга най-силно два сектора – търговията с хранителни стоки и битово-комуналните услуги, в т.ч. най-вече цените на тока, водата и парното!

Не ми се влиза в подробности относно ръстовете в тези сектори, но те са двуцифрени за последните години.

Ще дам само един прост пример за цената на хляба – през 2014 г. неговата цена е средно около 85 ст., докато днес е вече 1.45 ст. – това е увеличение на цената с над 70% само за по-малко от 4-5 г.

На какво основание се вдигат цените именно на основните стоки и услуги, които купуват българите, и които заемат над 2/3 от техните месечни разходи!?

След като през миналата година се проведе изследване за цените и качеството на хранителните стоки у нас и в други европейски държави, изведнъж стана ясно, че ядем не само по-некачествени продукти, а и много по-скъпи от нормалните европейски страни!

В същото време, България се оказва страната, в която в годината могат спокойно да ти вдигнат по два пъти цената на тока, парното или водата!

Вече не помним кое поред увеличение на комунално-битовите услуги посрещаме с твърденията за неотложност и невъзможност да се избегне!

Ето така се „изяждат“ доходите на населението в страната – вдигат се цените точно на онези стоки и услуги, които са от първа необходимост!

В същото време това са реално стоки и услуги, които ние употребяваме винаги в приблизително еднакви количества на месечна база, т.е. те не могат да бъдат особен източник на ръст за търговията на дребно, защото са константа като потребление.

С ръста на техните цени обаче се увеличават разходите на домакинствата за тях, който ефект води до две последствия:

  • първо, той намалява разполагаемите средства на домакинствата за други покупки, и
  • второ – той намалява възможността им да спестяват.

Когато ръстът на цените на нестимулиращите търговията горни стоки и услуги достигне до такъв размер, в който изцяло започва да обсебва дохода на домакинствата – тогава стигаме и до парадокса, който наблюдаваме в момента в България!

При най-високите в историята на страната работни заплати – българите купуват вече значително по-малко, защото не могат да си посрещнат базовите разходи за покупки на храна и основни битово-комунални услуги!

Монополите и олигополите са винавниците за високата инфлация през последните години у нас и обедняването на българите!

Основната причина за високата инфлация и обедняването на българските граждани в последните години са именно монополите и олигополите в страната, които контролират търговията на дребно, особено тази на хранителните стоки и битово-комуналните услуги.

Всяка една водна или електрическа компания у нас е чист монополист за региона, който обслужва, без реално да има каквато и да е друга възможност за пазарна конкуренция.

Подобно е положението и на пазара на хранителни стоки в страната – търговията на дребно реално се контролира от няколко големи търговски вериги, които „колят и бесят“ на пазара!

В държава, в която реално не може да се постигне никаква сериозна конкуренция в ключови пазарни сектори, като търговията с храни и битово-комунални услуги, определено поддържането на високи цени там е лесно и безпроблемно – хората няма как да се откажат от техните стоки и услуги – щат не щат – ще плащат!

На практика обаче всички тези монополисти и олигополисти са чуждестранни компании!

Така излиза реално, че не само те принуждават българските потребители да плащат по-скъпи стоки и услуги, отколкото в собствените им държави, но печелят добре от това, изнасяйки милиарди евро в своите страни по произход.

Цялата ситуация все повече заприличва на заговор срещу българските граждани, в който на последните им е отредена ролята на „производително-консуматорски единици“, които хем им предлагат евтин труд, хем купуват скъпите им стоки и услуги!

За чуждестранните монополисти и олигополисти е важно само едно – да не остават и стотинка спестявания на българския потребител, защото това може да го направи независим до някаква степен от тях!

Ето защо нарастването на доходите на населението по време на настоящата „демокрация“ в България е винаги следвано от ръст на цените именно на онези стоки и услуги, които са от първа необходимост.

С повишаването на техните цени се заличава ръстът в доходите на населението, без да се стимулира особено местната икономика, но пък за сметка на това – бедните българи продължават да работят като роби, за да свържат двата края, чакайки за по-светло бъдеще!

И така до безкрай!