Копието на съдбата – регалията, която за малко не направи Хитлер господар на света!

История, мистицизъм, религия и окултизъм

Възможно ли е в един единствен миг да се реши съдбата на цялото Човечество за добро или зло?

Съществуват ли наистина върховни сили, които направляват настоящето, животът на великите исторически личности – мисия или историческа случайност?

Въпреки, че като наука историята се опира на сухи и точни факти, често в нея могат да изникнат събития и случки, които по своя характер са нищожни, но последиците от тях са свързани с развитието на световно значими исторически събития.

За такъв исторически проблем ще разкажем в следващите редове.

Става въпрос за тайнственото Копие на съдбата и пагубното въздействие, което то оказва върху изграждането на личността на една от най-страшните за Човечеството фигури през ХХ в. – Адолф Хитлер.

Това е едно изключително увлекателна история, описана в книгата “Копието на съдбата” на Тревър Рейвънскрофт, която по загадъчен начин очевидно се повтаря и днес.

Малко предистория за връзката между Копието на съдбата и Хитлер

Годината е 1913-а, когато младият Адолф Хитлер ще направи едно много важно откритие. Откритие, което ще промени целия му живот и ще го насочи по самотния път към абсолютната власт в Германия.

По това време Хитлер рисува акварели пред музея Хофбург във Виена. Това е може би най-трудният период от неговата младост след смъртта на майка му.

Духовното му състояние е на най-ниското си равнище, той води мизерно и окаяно съществуване, приютен от своя квартирант Густав Кубичек, който по-късно напуска дори без да се сбогува.

Тежките бронхиални болести, прекарани от Адолф Хитлер в неговата младост, са оставили отпечатък върху неговото бледо и изпито лице.

Ето защо първите капки дъжд, които се изсипват и навлажняват скицника му, са сигнал да намери подходящо място за подслон от лошото време, което се задава.

Той решава да се качи по стълбищата и да влезе в монаршеската съкровищница, където може да намери топлина и подслон.

В този момент той ясно вижда собственото си съществуване до момента като пълен провал.

Всичките му опити да бъде приет като студент по художествени науки и архитектура, както и всичките му грандиозни архитектурни планове, които е творил за разкрасяване на Виена, заедно с не особено успешните му акварели, са безполезни.

Неуспех, който той трудно преживява, и който го кара да се чувства неудачник.

Адолф Хитлер и друг път е посещавал Хабсбургската съкровищница, където се помещават инсигниите на Австрийската корона (виж снимката по-долу).

Хабсбурските инсигнии
Хабсбурските инсигнии

Този път обаче се оказва повратен завинаги в неговото историческо развитие.

Той стоял в главния коридор, без да забелязва короните, скиптрите и покритите с брилянти украшения около себе си, толкова дълбоко бил потънал в собствените си мисли за безнадежността на своето положение.

Неусетно към него се приближила група от официални гости. Това били група чуждестранни политици, водени от гид, работещ към музея, който им обяснява следното:

Съществува легенда, която се свързва с това копие, и тя гласи, че който предяви права върху него и разкрие тайните му, държи съдбата на света в свой ръце за добро или зло.

В този момент в душата на Адолф Хитлер за първи път се събуждат първичните инстинкти на тиранина и завоевателя.

Той започва да слуша внимателно, докато гидът с вид на учен историк обяснява как тази легенда за историческата съдба на света възниква около копието, което римският центурион Лонгиний (Лонгин) забива в гърдите на Исус Христос, който вече е бил разпнат на кръста.

В продължението на обясненията се разбирало, че тази реликва е преминала през почти всички известни тевтонски крале и императори, дори самият Наполеон е настоявал да придобие копието, но то е било покрито, за да не попадна в неговите ръце.

Групата продължила, докато Хитлер, зашеметен от чутото, прави няколко крачки, за да погледне отблизо този експонат, с който била свързана тази толкова странна легенда.

Пред очите му с разкрило самотно желязно острие за копие, почерняло от годините и поставено върху покрит с червено кадифе подиум в отворена кожена кутия.

Дългото изпилено острие има широка основа с метални краища, изобразяващи крилете на гълъб.

В разположения в средата на копието улей е закрепен гвоздей с ръчно кована глава, захванат със скоба и тел, счита се е, че гвоздеят е от разпятието на Христос.

Отстрани, в най-долната част на основата, са изчукани златни кръстове.

Още при първата си среща с копието Адолф Хитлер разбира, че това е важен момент в неговия живот и то го привлича по необясним начин.

Той все още стоял като омагьосан пред това древно оръжие, когато вратите на Мирската съкровищница били затворени за посетители и дошло време да си ходи.

Бледият младеж с болнав вид, който влиза в Съкровищницата, сега излиза с гордо вдигната глава, забравяйки  бързо предишното си състояние на безнадеждност и отчаяние, защото е получил своето трансцедално послание от копието, което му е открило, че един ден той ще бъде фюрерът на немския народ.

Зарът на съдбата е хвърлен, този ден Хитлер напуска квартирата си, в която съжителства със своя приятел Густав Кубичек, за да не се завърне никога повече там.

Историята на Копието на съдбата

В последните глави на Евангилието от Йоан се разказва как един войник пробожда с копие гърдите на Христос.

Името на този войник е Гай Касий и той присъства на разпятието като официален римски представител на проконсула Пилат Понтийски.

Този офицер-ветеран не можел вече да служи в действащата армия към своя легион заради перде на двете очи.

Вместо това, той наблюдавал и докладвал за религиозния и политически живот в Йерусалим.

В продължение на две години Гай Касий следил за дейността на някой си Исус от Назарет, които твърди, че е Месията и с тези си твърдения сякаш подкопавал властта на римските окупатори на Израел.

Римският центурион вижда как легионерите извършват екзекуцията на Исус Христос и като тях е впечатлен от смелостта, достойнството и стоицизма на Назарянина на кръста.

Пророк Исая предрича за Месията, че:

“... кост негова няма да се строши …”.

Първожрецът Каяфа и престарелия съветник на Синедриона Ана имат намерение да обезобразят тялото на Христос, за да докажат на народа, че Исус не е Месията, а просто един еретик и потенциален узурпатор на тяхната собствена власт.

Другата причина е, че минават часове преди Исус да умре на кръста, а те не желаят да чакат повече, защото настъпва Шабат, а по време на този еврейски религиозен празник на евреите им е забранено да мъчат и екзекутират.

Затова те отправят спешна молба към Пилат Понтийски за правото да строшат крайниците на разпънатите на кръст мъже, така че те да умрат преди петък следобед (5 април 33 г. сл. Хр.).

Отряд от храмовата охрана е изпратен за тази цел на хълма Голгота, чието име означава “Място на черепа”.

Офицерът начело на отряда носи копието на Цар Ирод Антипа, царят на евреите, което е символ на правомощията да извършват обезобразяването.

Иначе римските войници не биха им позволили да пипнат с пръст мъжете, когато стигнат на лобното място.

Иначе римските войници не биха им позволили да пипнат с пръст мъжете, когато стигнат на лобното място.

Финеес, древният пророк, е причина това копие да бъде изковано като символ на магическата сила, свойствена на кръвта на богоизбрания народ.

Вече старо, като талисман на властта, то е вдигано от ръката на Джошуа (известен още като Исус Навин), когато дава сигнал на свещениците си да надуят тръбите, срутили стените на Йерихон.

Същото копие е хвърлено в изблик на ревност от цар Саул по младия Давид.

Ирод Велики притежава този знак на властта на живота и смъртта, когато заповядва избиването на невинните младенци из цяла Юдея, в опит да убие новородения Христос, който според пророците ще порасне и ще бъде наричан “Цар на Юдеите”.

Ето защо Ирод не случайно изпраща копието като символ на своята власт.

Когато отрядът от храмовата охрана пристига на мястото на разпятието, римските войници им обръщат гръб с отвращение.

Само Гай Касий остава да наблюдава как тези слуги на върховните юдейски жреци трошат с тояги черепите и крайниците на Гестас и Дисмас – крадците, с които е разпънат Христос.

Римският центурион е толкова отвратен от гледката на ужасяващото обезобразяване на телата на двамата и толкова трогнат от смирението на Христос с жестокото му приковаване, че решава да предпази тялото на Назарянина.

Той изтръгва копието от ръцете на водача на стражевата охрана и препускайки с коня го забива в дясната страна на Исус Христос, пронизвайки гърдите между четвъртото и петото ребро. От раната потича вода и кръв и в този момент на магическо проливане на изкупителната кръв на Спасителя се случва чудо.

Слабото зрение на Гай Касий е напълно възстановено, по този начин се сбъдва древното предсказание на пророка Йезекил:

… ще погледнат на Тогова, Когото прободоха …

Копието, като катализатор на откровението, представлява и живото доказателство за възкресението, защото физическата рана на мястото на неговото проникване е мистериозно заздравяла на възнеслия се Христос, когато се явява като духовно видение пред събралите се негови апостоли.

Гай Касий, който постъпва по военному от състрадание и за да предпази от нараняване тялото на Исус Христос, става известен като Лонгиний (Лонгин) Копиеносеца.

Покръстен в християнството, той е почитан като голям герой и светец в първата християнска общност в Йерусалим, защото е първия свидетел на проливането на кръвта на Новия Завет, за който копието се превръща в символ.

Смята се, че за един миг във времето той е държал съдбата на цялото Човечество в ръцете си.

Копието, с което пробожда Христос в ребрата, се превръща в едно от големите съкровища на християнството и една вековна легенда се свързва с това оръжие, в което по-късно е поставен и един от пироните на разпятието.

В продължение на много векове легендата се е запазила и до днес тя казва, че който притежава и разбира силите, на които служи копието, държи за добро или зло съдбата на света в ръцете си.

Колкото и да е странно, още на другата сутрин, след деня, в който открива копието, Хитлер има възможността да се убеди в непреходността на легендата за копието на Лонгиний.

Той уверено се отправя към градската библиотека и не след дълго вече задълбочено чете историята на Копието на съдбата.

Първата историческа личност, за която Хитлер успява да проучи, че е притежавала Копието, е Мавриций – командирът на легендарния Тивански легион.

Той стиска копието в ръце, когато бива екзекутиран от римския Император тиран Максимилиан, защото отказва да предаде християнската си вяра.

С него загиват и останалите 6666 легионери, които също отказват да служат обратно на римските богове.

Следващата велика личност, държала Копието си в ръцете, е Константин Велики.

Той е твърдял, че е бил ръководен от провидението, когато държи Копието на Лонгиний по време на епохалната битка на Милвианския мост край Рим.

Тази битка разрешава въпроса за властта в Римската империя и води непосредствено до обявяването на християнството за официална религия в Рим.

Когато решава да построи Константинопол, той получава отново пророчество от силите на Копието, които му сочат къде да построи града.

След Константин Велики се израждат още множество царе и владетели, притежатели на артефакта.

През 385 г. Теодосий покорява готите с негова помощ. През 410 г. Аларик Плешивия с негова помощ плячкосва Рим.

По-късно Аеций и Теодорик с него в ръка успяват да разбият варварските орди край съвременния град Троя и да отблъснат грамадната армия на самия Атила.

Силата на Копието не се проявява само в битка, с неговата мощ Юстиниан, който също свързва своето битие с черната сила на копието, затваря Атинската школа и изгонва великите гръцки учени от своите земи, акт който хвърля европейските държави в мрака на ранното средновековие.

През осми век с помощта на копието френският генерал Карл Мартен успява да отблъсне с чудотворна победа арабските сили край Поатие.

Поражението е означавало предаването на цяла Западна Европа във властта на Исляма.

Друга голяма историческа личност, която е държала Копието на Лонгиний в ръцете си е бил Карл Велики (800 г.). с негова помощ той става първия император на Свещената римска империя.

В своята история Карл води 47 войни, като всяка една от тях с увереност в победоносната си сила.

С артефакта се свързват и неговите необикновени ясновидски способности. Тези способности му дават име на мъдър и свят човек.

През целия си живот Карл Велики живее и спи в близост до любимия си талисман, докато случайно не го изпуска на връщане от последната си победоносна битка, което дава повод на неговите придворни да предвидят скорошния му край, който става факт след завръщането му.

Общо 45 императори предявяват права над Копието от Карл Велики до падането на старата Германска империя.

Между тях са и легендарни германски аристократични фамилии и пълководци, като Хохенщауфенови от Швабия, Ото Велики и безспорно великият завоевател, един от идолите на Хитлер – Фридрих Барбароса (1152-1190).

Те, както и Ордена на Тевтонските рицари, който също е основан с намесата на Копието, безспорно оказват най-силно влияние върху младия Хитлер, защото още от малък той се отъждествява с тяхната могъща сила и значимост.

Постепенно през годините Копието е изгубило своето значение за владетелите и се е превърнало като част от кралските регалии, които през XIX в. биват изложени във Виенския музей.

Въздействие на Копието върху Хитлер

Малко е известно, че Хитлер е герои от Първата световна война и е от малцината награждавани ефрейтори с най-високите награди за храброст, полагащи се на този чин.

Той е бил свързочник, но е проявявал учудваща смелост при изпълнението на задълженията си под вражески огън.

Години по-късно причината за неговото себеотрицание по време на войната прозира в едно негово откровение, където той споменава за пророчески гласове, които му обещават, че смъртта няма никого да го застигне освен, ако той не пожелае сам.

Факт е, че години по-късно на Адолф Хитлер са правени няколко добре обмислени опита за атентат и той винаги е оцелявал.

Най-голямо въздействие на трансцедалната сила на Копието върху неговата личност обаче започва след края на Първата световна война.

В армията той е бил мълчалив младеж, който странял от другите, но безспорният му героизъм и патриотизъм издигнали авторитета му сред войската.

След войната Хитлер продължава да дружи изцяло само с другари от фронта. Освен това задълбочава окултните си познания като започва да изучава най-различни видове световни религии, магически ритуали и други трансцедални проявления.

В резултат на контактите му с копието изведнъж скромният и мълчалив младеж със смешни късо подрязани мустаци започва публично да изразява своите мисли и критики, свързани с бедстващото положение на немския народ.

Неговите речи придобиват такава пламенност и концентрация на емоции, че постепенно се превръщат в мощно оръжие, което завладява умовете и сърцата на съратниците му.

Силите на Копието все по-силно оказват влияние върху него и той започва упорито да търси съратници в окултните си интереси.

Първият настойник на Хитлер в окултните науки е бил Ернст Прецше.

Още преди Първата световна война този мъж е държал антикварна книжарница във Виена, в която е продавал и много езотерична литература.

Според самите твърдения на Прецше, той е бил един от малкото добре подготвени окултисти по онова време.

Симпатиите му към бедния младеж Хитлер, го карат постепенно да го приобщи към магията.

Той първи му открива трансцедалните изживявания с помощта на пейотл, наркотично вещество, добивано от корените на вид мексикански кактус.

Но безспорно, негов окултен и светски наставник, посочил го за първи път като бъдещия фюрер на Германия, е Дитрих Екарт, един от основателите на нацистката партия и ревностен член на тайното окултно дружество – “Туле”.

Екарт също добре е познавал историята на Копието на съдбата. Още преди началото на войната той е един от малцината германци, които яростно са настоявали за връщането на регалиите и другите богатства на древната германска империя.

Според негово изказване, той е бил посветен от висшите духовни същества, с които общува, че ще бъде учител и идеен съратник на новият фюрер на германката нация.

Пророчествата не го лъжат и няколко години след края на Първата световна война срещата между ученик и учител се осъществява.

Хитлер, който по това време продължава да служи в армията по етажите на различни военни учреждения, благодарение на своя авторитет и новопридобитата си дарба да убеждава околните, скоро става любимец в средата си.

Силно впечатлен от него е и Готфрид Федер, немски инженер, който е завладян от величието на очевидния му патриотизъм и е привлечен от магическото излъчване на неговата личност.

По стечение на обстоятелствата Федер е близък с Дитер Екарт и бързо му докладва новото откритие.

Екарт  е скептичен, но скоро разбира, че и друг негов близък – Ернст Рьом е също доста впечатлен от личността на Хитлер.

Историческата среща между Екарт и Адолф Хитлер става по инициативата именно на Рьом, който довежда младия офицер по образованието (една от длъжностите, които заема Хитлер в армията след войната, б. а.) в любимата кръчма на местните ветерани – “Brennesse” (коприва).

В момента, в който Хитлер се отпуска и за първи път отваря дума за неговите изследвания върху Копието на съдбата, Дитер Екарт вече знае, че най-накрая е намерил своя ученик – новият водач на германския народ.

Дори и на смъртния си одър той се изповядва така: “Не ме оплаквайте. Аз ще съм повлиял върху историята повече от всеки друг германец!”

И това е самата истина – с магически ритуали и силна политическа и финансова подкрепа на движението “Туле”, той успява да издигне Хитлер до един от ръководителите на зараждащият се националсоциализъм в Германия.

С негова помощ Хитлер създава малката Германска работническа партия, която в последствие се оказва неговият трамплин към фюрерството над цяла Германия.

Върху развитието на Хитлер през този период голямо влияние оказва и немският философ Хегел, който е проповядвал величието на избраните от съдбата герой, независимо от това дали месията им е за добро или за зло.

Тезисите на Хегел допаднали особено на Хитлер, който благодарение на тях се отървал от болезнената човешка чувствителност и с увереността в своята историческа мисия окончателно изградил своят триумф на волята.

Триумф, който унищожава всички човешки добродетели и чувства в него и го превръща в сляп проводник, обладан от злия дух на Копието на Лонгиний.

От гледна точка на историческия проблем, според някой изследователи на живота на Хитлер, много е възможно във видението си пред копието той да е знаел какво ще стане, но въодушевен от философията на Хегел може би не си е давал сметка за истинските последици от неговият възход и падение, защото дари до последният си миг Хитлер е твърдял, че не е искал нищо повече освен да върне обратно величието на своя народ.

Хитлер предявява права върху Копието на Лонгиний

Безспорно това е исторически момент със световна важност, той бележи началото на агресията на мощната нацистка машина.

Много от историците смятат, че присъединяването на Австрия към Райха след Първата световна война е просто естествена крачка между два близки народа, обусловена от подходящия политически климат в Европа, която не се интересува особено от факта дали Австрия ще бъде самостоятелна държава или част от Германия.

Единствено Чърчил и някой по-неизвестни политици се противопоставят на този акт, смятайки че това неминуемо що доведе до нови военни конфликти в Европа, но никой не им обръща сериозно внимание.

И наистина, на пръв поглед не съществува някаква особена причина за притеснение и Австрия, и Германия са били неизменна част от Свещената римска империя, основана от Каролингите.

На територията на двете страни живеят тевтонски племена с еднаква арийска кръв във вените и с еднакво вероизповедание, тъй че мотивите за Аншлуса в очите на останалите европейски държави са изглеждали съвсем резонни.

Малцина обаче днес знаят, че основната причина за присъединяването на Австрия към Германският райх съвсем не е свързана с изтъкнатите по-горе причини и има съвсем друг произход, а именно ревностният стремеж на Хитлер да сложи ръка на най-важния за него талисман – Копието на Лонгиний, който по това време е част от Хабсбургските регалии изложени във Виена.

Завладяването на Австрия за него не е нищо друго освен добра възможност най-накрая да предяви своите права върху Копието, което според него е най-важната крачка към утвърждаването му като пълноправен господар на световната съдба.

Годината е 1938, а дата 12 март. Камбаните на кралския параклис на Хабсбургските императори бият, за да отпразнуват присъединяването на Австрия към Третия райх.

Избрани части от осма армейска група на немския генерал Кайтел и мощната танкова дивизия на Гудериан, които прекосяват границата с Австрия два дена по-рано, сега са строени пред огромна трибуна, разположена пред стария дворец Хофбург.

Всички очакват пристигането на този, който някога е крачил по тези павета като скитник с празен стомах.

Същият човек, който само четири години преди това получава властта от династията на Хохенцолерите, за да вземе сега и властта на Хабсбургските императори.

Адолф Хитлер прекосява границата и преминава през украсени селища по пътя му към Линц, където е живял и ходил на училище.

В Линц изчаква пристигането от Виена на райхсфюрера на СС (Ханрих Химлер), за да потвърди, че подробните планове за осигуряването на Копието на Лонгиний са успешни и отряд от избрани щурмоваци го съхранява в съкровищницата на Хофбург.

Страховете на Хитлер, че реликвата може да му се изплъзне от ръцете както навремето е станало с Наполеон, са големи.

Освен това, Хитлер се е страхувал от покушение срещу себе си и е решил да забави влизането си във Виена с още един ден, докато неговите специални части вземат допълнителни мерки.

По времето, когато той посещава гроба на майка си в градчето на Леондинг, нацистките части арестуват всички потенциални антифашисти и врагове на райха.

На другия ден, докато возят Хитлер надолу по Рингщрасе до Ринга, а оттам на Хелденплац до трибуната пред замъка Хофбург, шумното тържество на тълпите стига до лудост.

Гражданите на Виена обаче не са могли да знаят, че възлюбленият им лидер въобще не се интересува от радостните възгласи около него, а единствено от талисмана на властта, който толкова много му е необходим за да поведе своя имперски поход.

Хитлер държи кратка реч пред насъбралото се множество и прави преглед на събраните чинове от австрийските СС, след което дава разрешение за създаването на нов СС полк.

Той бърза, затова отказва разходката из града и се отправя към хотел “Империал”, където е настанен в най-луксозния апартамент.

Той има определен план, който го прави нетърпелив. Фюрерът отказва вечерята с видни австрийски граждани и приемът след това.

Едва дочаква полунощ и с Хайнрих Химлер бързо се отправят към обществената съкровищница на Хабсбургите за дългоочаквания момент, когато най-сетне той – Адолф Хитлер ще предяви своите права върху този талисман световно могъщество.

В музея го очакват Волфрам фон Зиверс, началникът на Нацистката окултна служба, майор Валтер Бух, нациският правен експерт и началник на нацистките партийни съдилища, както и Ерст Калтенбрунер, СС фюрерът на Австрия.

Тримата имат особени заслуги за подсигуряването на ценния за Хитлер артефакт.

Фон Зиверс, отговорен пред Химлер за организирането на академичните изследвания на историята на Копието на съдбата, пристига няколко дни преди Аншлуса, за да се увери, че копието няма да бъде преместено от града.

Подготвени са тайни досиета за всички хора от персонала, свързани с Хофбург, в това число от директора и неговите архивисти до най-скромните разсилни.

Когато германските части за пръв път прекосяват границата с Австрия, президентът Миклас заповядва специални подкрепления от полицейски части да направят кордон в центъра на града за охрана на всички правителствени сгради, включително Хофбург.

При пристигането на полицията пред Хофбург, тя е посрещната от решителни есесовци, напълно въоръжени и готови да се сражават.

Ключовете от съкровищницата, където се пази кралското съкровище, са предадени на нацистите от дезертирали чиновници.

Ернст Калтенбрунер лично донася заповедта СС да открие огън, вместо да отстъпва пред нарежданията на полицията.

Майор Валтер Бух присъства за да уреди правните проблеми по пренасянето на Кралските регалии на древната Германска империя, където се включва и Копието на Лонгиний.

Неговата задача е да организира връщането на Копието през германската граница в Нюнберг.

Бух също е окултист, отговорен за изгонването на масоните от Германия, той е един от малкото нацистки лидери, които получават възможността да споделят страшната тайна на своя Фюрер, а именно тайнствената сила, която той черпи от злите сили на Копието на съдбата.

Хитлер влиза в съкровищницата заедно с Хайнрих Химлер, докато Калтенбрунер, фон Зиверс и Валтер Бух чакат отвън с адютантите и личната охрана на фюрера.

Скоро след това Хайнрих Химлер се появява и слиза по тясното стълбище на съкровищницата, оставяйки фюрера напълно сам.

Няма никакви свидетелства какво се е случило през този час, през който Хитлер остава насаме с талисмана на световната съдба, който вече е негово притежание.

В този момент са изминали близо тридесет години откакто той за първи път застава пред безценната реликва.

Тази нощ, както години по-късно ще се разбере на процеса в Нюрнберг е нощта, в която Хитлер дава ход на плановете за  “окончателно решението на еврейския въпрос”.

Същата нощ става известна в историята като “нощта на терора” или “нощта на отмъщението”.

По лична заповед на Хитлер, издадена след завръщането му от съкровищницата в хотел “Империал”, започва страшен погром срещу еврейската общност във Виена, за няколко дена 70 000 евреи са арестувани и затворени в нов концентрационен лагер, наречен “Маутхаузен”.

Това е нощта на решенията. В момента, в който Хитлер най-накрая слага ръка върху Копието на съдбата, той вече знае своята бъдеща участ на фюрер на Третия райх.

Настъпва времето да бъдат захвърлени измамата и политическите умения.

От този момент нататък Хитлер ще удря открито, за да постигне крайната си цел – завоюването на света!

Копието на съдбата – легендата продължава

След Аншлуса, когато Адолф Хитлер предявява правата си върху Копието на Лонгиний, древното оръжие остава във Виена, където се охранява от отряд подбрани есесовци под прякото командване на д-р Ернст Калтенбрунер.

Хитлер е решил да действа под прикритието на привидна законност при преместването на талисмана на властта заедно с имперското съкровище обратно в Германия.

В една продължителна процедура, която граничи с фарс, се приема специален закон, който провъзгласява историческото право на Германия върху съкровищата и реликвите, които лежат в съкровищницата на Хабсбургите повече от 100 г.

Адолф Хитлер се основава публично на закон на император Сигизмунд, който през XV в. заявява “божията воля”, Копието на съдбата, короната, скиптърът и имперското кълбо на германската династия никога да не напускат Фатерланда.

Близки до властта политици допълнително подпомагат този процес като обявяват някой си барон фон Хугел за предател, който изнася регалиите от изконната немска територия.

Публикуват се публикации с илюстрации, на които германските крале са натруфени с всичките инсигнии, принадлежащи на Хабсбургите.

В крайна сметка на 13 октомври 1938 г. Копието и останалите регалии са изнесени с брониран влак официално от Австрия и са положени в древната църква “Св. Катерина” в Нюрнберг.

Тълпи от хора от цяла Германия се струпват в града, сега обкичен с нацистки знамена и свастики и залят от цветя.

Ден след ден в продължение на няколко седмици пред църквата се редят дълги опашки от хора, които търпеливо чакат реда си да зърнат лелеяното съкровище на древните Германски императори.

Съкровището остава в църквата до поражението на Хитлер при Сталинград, тогава той решава да го премести на по-сигурно място и натоварва с тази задача Хайнрих Химлер и Ернст Калтенбрунер, които пристигат специално в града, за да обсъдят различните възможности с местния, верен на нацистите, кмет – Вили Либел.

Историческата нагласа на райхсфюрера на СС го кара са се спре на идеята да се отвори някой от безбройните тунели, прокопани под Нюрнбергската крепост през Средновековието.

В един от тези тунели на сто метра под местния замък съкровището на Райха е било крито временно през 1796 г., преди да бъде изнесено в Регенсбург, за да бъде предпазено от Наполеон.

И сега Хайнрих Химлер не пести усилия по отварянето и разширяването на един от тунелите и превръщането му в климатизиран трезор, в който да се крият регалиите и Копието.

За работата се наемат само проверени нацисти, за които се вярва, че могат да пазят в пълна тайна задачата си.

Входът към тунела се намира в една от къщите от XVII в. с фронтон на Обершмидгасе. Тунелът се почиства и се разширява като навлиза 27 метра в скалата и в края му е изграден климатизиран бункер.

Масивни стоманени врати с бетонни каси пазят входа на трезора, където ще бъдат приютени съкровищата.

Кметът Вили Либел избира двама доверени хора за ръководство на работата – това са градският съветник Хайнц Шмайснер и специалиста по строителство към градския съвет д-р Конрад Фрайс.

Когато работата е завършена, на д-р Фрайс му поверяват ключа за заключването на трезора, а на Шмайснер петте числа от комбинацията на сложната ключалка.

Така нито един от тях не би могъл сам да я отвори. Единствено Вили Либел има ключ за нея и знае петте числа на комбинацията.

Входът на тунела е умело замаскиран като стена и всичко по преместването на съкровището е уредено.

Тук обаче легендата за Копието отново показва своята предопределеност!

Мощното въздушно нападение на Кралските въздушни сили на Британия през нощта на 13 октомври 1943 г. и на американските летящи крепости през деня сриват буквално града.

Маскираният вход към тайния трезор на Адолф Хитлер е изложен на показ на дневна светлина, тъй като фалшивата стена е купчина метал.

Скоро в града плъзва мълвата за таен проход до бункер с голяма метална врата.

Вили Либел нарежда веднага да се започне работа по прикриването на зеещия вход към тунела. Въпреки това идва заповед от Хайнрих Химлер, който нарежда съкровището да бъде преместено.

Тук намесата на провидението е най-силна!

Работниците, които изнасят регалиите не обръщат внимание на Копието на съдбата и изнасят само най-лъскавите и ценни предмети. По този начин Копието остава да се съхранява в същия бункер.

Страхувайки се от възможността регалиите да бъдат използвани като източник за събуждане на тайна немска съпротива сред населението, съюзниците вземат решение през 1945 г. то да бъда намерено на всяка цена.

След превземането на Нюнберг на 24-25 април е създаден специален отряд, който да търси кралските инсигнии.

Кметът Вили Либел се самоубива и на пръв поглед опитите за откриване на съкровището пропадат.

Отново случайността обаче помага Копието да бъда открито. Случаен изстрел от американската артилерия отваря около 60 см. отвор на току що зазиданата от предните атаки фалшива стена, прикриваща тунела към бункера със съкровищата.

Американските войници, под командването на генерал Патън, които обикаляли града, случайно попаднали и на къщата на Обершмидгасе.

В стремежа си да открие нещо ценно в развалината един от американските войници забелязва пролука в стената.

С помоща на своите другари той успява да покачи и да погледне през нея.

Какво било учудването му когато с помощта на фенерче установява, че зад стената се крие с метри дълъг тунел.

Навлизайки по-навътре те стигат до стоманената врата на бункера и в този миг те разбират, че каквото и да е скрито зад тази врата е от особена важност.

Двама от тях остават на пост пред бункера, а другите бързо напускат за да уведомят своите началници в главната квартира. Часът е 14.10, денят е 30 април 1945 г.

Съединените щати се превръщат в новия предявител на права върху Копието на съдбата.

Повтаря ли се историята с Копието на съдбата отново?!

Сигурно звучи страшно и налудничево, но и днес легендата продължава!

Въпреки че официално регалията е върната на Австрия и понастоящем се намира във Виенския музей, заедно с другите части от кралското съкровище, съществува мнение, че това е само копие на оригинала, който остава в американски ръце.

Много малко хора си дават сметка, че американската демокрация от близо 70 г. насам вече не е спирала да води военни действия по целия свят.

Откакто Америка присвоява Копието на Лонгиний тя постепенно се превръща във военна сила номер едно в света и вече съвсем открито не крие имперските си мераци.

През 50 г. след Втората световна война Америка участва в Корейската война, през 60 г. във Виетнамската.

След Виетнам страната е замесена във всички военни конфликти в Южна Америка и Африка.

Нейно дело е и Панамската криза, следва войната срещу Ирак в началото на 90-те, после Босна и Херцоговина, после Македония, после Афганистан, после пак Ирак и Сирия, и така до безкрай!

Колко жалко, че хората не могат да разберат, че Копието на съдбата не дава световно могъщество, а просто мами притежателите си към слава и величие, изпитвайки ги по този начин колко достойни са те за неговата мощ.

Обръщайки се назад във времето няма нито един човек, притежавал Свещения атрибут от христовото разпъване, който да е бил миролюбив и свят, и да е използвал силата му за постигане на духовно единство и мир, а не за градене на империи и плячкосване на градове и земи.

Нещо повече дори, историята е на път да се повтори, защото подобно на Хитлер някои отново е на лов за световни религиозни символи!

В последните години сме свидетели на изключително интригуващи случаи, които вещи международни конспиратолози разкриват като нов опит за обединяване на силата на религиозни артефакти.

Опитва ли се някои отново да черпи тъмна сила от тях за Нова световна война – това ще разкрием в някои от следващите ни статии със шокиращи разкрития по въпроса!