Потребността от развитие на емоционална интелигентност в дeцата е от изключително значение за нормалното оформяне на личността им

Емоционалната интелигентност е не по-малко важна за нормалното личностно развитие на детето от неговия интелект!

Развитието на емоционалната интелигентност при децата се оказва ключов залог за тяхното развитие като успешни в своята по-зряла възраст хора.

Когато говорим за „емоционална интелигентност“ като показател за интелигентно развитие, не бива да търсим паралели с коефициента на интелигентност.

На практика той отразява равнището на развитие на логическото мислене и придобитите в процеса на развитие на индивида академични и други знания и умения.

Те обаче не са в полето на емоционалната интелигентност, която се следва да определим като възможността на индивидите от най-ранна детска възраст да разпознават, разбират и управляват емоциите, които изпитват].

Проблемът с развитието на емоционална интелигентност в подрастващото поколение е много сериозен, тъй като изследванията на авторитетни автори в областта, като Даниъл Голман например, показват, че именно нейното развитие от ранна детска възраст в семейството и в училището се оказва ключова предпоставка за нормално и комфортно емоционално израстване на индивидите на един по-късен етап от живота им, когато възможностите да контролират техните емоции им осигуряват по-добри социални умения и комуникации с околните, отколкото на хора, които в детска възраст не са успели добре да се справят с това.

Има ли потребност от развитие на емоционалната интелигентност при децата?!

Голман в своите изследвания на емоционалната интелигентност достига до някои важни заключения.

Той обръща внимание на обстоятелството, че много от бизнес лидерите и предприемачите, които се утвърждават като успешни от обществото, притежават именно добре развита емоционална интелигентност, чийто основни компоненти, той определя като[1]: самосъзнанието, самоконтрола, мотивацията, социалните умения и емпатията.

Този автор достига до заключението, че именно емоционалната интелигентност, като характерна и особена черта на личността, е ключова предпоставка за проява на постижения в различни направления от живота на хората.

Нещо повече дори – тя е не само предпоставка за постигане на успех в живота, но и задължително условие за ефективна реализация в професионалната сфера и личните дела на хората.

Именно разликите в нивото на придобита емоционалната интелигентност Голман посочва и като основна предпоставка за различието в начина на реализация на хората на един по-късен етап от техния живот.

Когато той говори за „емоционална интелигентност“, има предвид способностите, които включват самоконтрол, усърдие и настойчивост, в т.ч. и способностите сами да създаваме мотивацията си[2].

Тези способности, убеден е той, са имено онези, които трябва да бъдат развивани у децата от възможно ранна възраст, за да получат те по-голям шанс на един по-късен етап от живота им да използват докрай своя интелектуален потенциал.

Именно развитието на емоционалната интелигентност сред подрастващото поколение Голман поставя като основна задача пред родителите и учителите в училище.

Той изрично отбелязва, че точно емоционалните уроци, които децата усвояват у дома и училище, оформят техните емоционални мозъчни вериги, правят ги по умели, или им пречат да бъдат такива в основните проявления на емоционалната интелигентност на един по-късен етап от техния живот[3].

На практика детството и юношеството са ключови периоди с изключителна важност за установяването на важни емоционални навици в подрастващото поколение, които в много отношения ще управляват различни страни от живота им като възрастни индивиди.

Точно по този повод усилията на родителите и педагозите трябва да бъдат насочени към развитие на елементите на емоционалната интелигентност при децата по начин, по който да се стимулира техния емоционален потенциал в контекста на развитие на оптимални за тях социални, комуникационни и други умения, които ще им помогнат да бъдат успешни в своя живот и професионална реализация.

„Тестът на близалките“ на Уолтър Мишел

Ключов момент в изследванията на Даниъл Голман, който го довежда до извеждането на повечето от горните умозаключения относно природата на емоционалната интелигентност и потребността от нейното развитие сред подрастващите у дома и в училище, е запознаването му с един много сериозен и дълъг експеримент, който е започнат още през 60-те години от американския психолог Уолтър Мишел в детската градина и кампуса на Станфордския университет[4].

В този експеримент са ангажирани децата на докторанти, преподаватели и други служители на университета и той продължава на практика от тяхната най-ранна предучилищна възраст – до тяхното завършване на гимназия.

Целият експеримент започва с един от най-известните психологически тестове за изследване на самоконтрола върху емоциите, а именно „тестът на близалките“.

Най-общо описан – експериментът на екипа на У. Мишел е свързан с тестването на самоконтрола върху емоциите при малките деца на възраст около 4 г., посредством излагането им на изкушение – да получат веднага една близалка или да изчакат малко, като за награда за търпението им ще получат две близалки.

Тестът е важен с това, че позволява на изследователите бързо да получат две тестови групи от деца – едната, която има възпитано високо ниво на контрол на емоциите си от ранна възраст, и друга – при която децата не могат да устоят на изкушението и взимат вкусната близалка веднага.

Именно върху живота и развитието на тези две тестови групи екипът ще посвети един дълъг период на изследвания на тяхната реализация като личности до напускането им на гимназията.

Голман има възможност да се запознае отблизо с това изследване и цитира интересни резултати от него в подкрепа на неговата теза за важното значение на развитието на емоционалната интелигентност от възможно ранна възраст.

Той отбелязва, че именно децата, които още от най-ранна възраст умеят да си налагат самоконтрол на емоциите, впоследствие показват много по-добри резултати в училище от представителите на другата тестова група на деца, които не са могли да контролират желанието си да получат веднага близалката[5].

Те са не само по-компетентни в училище, но и много по-добре изразяват своите идеи, използват и възприемат аргументации, имат способностите да се съсредоточават по-лесно в своите задачи, както и да правят планове, а най-важното – да следват тези планове и да ги осъществяват на практика.

Това са също и децата, които са много по-мотивирани да учат и да се развиват, като правят всичко това с вътрешно убеждение и желание.

Те са тези, които получават много по-високи оценки на изпити и матури, като най-добре от всички се справят именно тези, които са имали най-дълго време самоконтрол, преди да получат за награда втора близалка, като награда за търпението им, което показва, че от значение е не само проявата на самоконтрол върху емоциите, но и силата, с който той се проявява.

Много интересен резултат от това изследване, което дава основание на Голман да твърди впоследствие, че емоционалната интелигентност е дори по-важна от коефициента на интелигентност за успеха на индивидите, е обстоятелството, че резултатите на изследваните деца в горния експеримент сочи, че той до 4 г. възраст предсказва два пъти по-добре евентуалния бъдещ успех на детето, отколкото неговият коефициент на интелигентност[6].

Изследванията на Голман върху емоционалната интелигентност му дават основа да изведе и нейните пет ключови компонента като характеристики на личността, а именно тези, представени по-долу[7]:

  • самосъзнание;
  • саморегулация;
  • мотивация;
  • емпатия;
  • социални умения.

Именно горните компоненти, които формират емоционалната интелигентност, трябва да бъдат развивани в децата от най-ранна възраст!

Едно от големите постижения на Голман в това отношение е, че той е един от пионерите, които обръщат внимание на важното място на училището като институция, която е способна да възпитава от ранна детска възраст емоционалната интелигентност при децата.

Голман е наясно, че училището не може да замени на практика всички социални институти и ролята на семействата във формирането на емоционалната интелигентност на децата, но определено то е най-подходящото място за предаване на важни житейски уроци на подрастващите, които не биха научили никъде другаде[8].

Развитието на емоционалната грамотност трябва да застане в основата на развитието на децата в училищата, според Голман, защото именно тя е ключът към тяхното нормално и успешно социално развитие и адаптация към съвременните общества.

Голман е свидетел на редица изследвания на психологически отклонения сред подрастващи от най-ранна възраст, свързани с негативни влияния върху тях в дома, училището и средата им, които водят до липса на развитие на емоционална интелигентност, което има пагубни последствия за тях на един по-късен етап в живота им, превръщайки ги в престъпници, зависими и неудачници.

И ако семействата в нашето забързано съвремие нямат необходимата възможност да развият в пълен потенциал емоционалната интелигентност но своите деца, то именно училището се явява отговорно за този процес, като от особено значение тук е именно личността на учителя, защото именно неговото поведение пред доверените му подрастващи е най-добрият урок по емоционална интелигентност[9].

В своите съждения Голман дори представя основните моменти, около които трябва да се гради тази така важна мисия на училището по отношение на изграждането на емоционалната интелигентност в децата, а именно[10]:

  • изграждане на нови учебни програми, които акцентират върху уроци по развитие на емоционална интелигентност още от началните курсове в училищата;
  • въвеждане на индивидуален и съгласуван с родителите подход при изграждането на емоционалната интелигентност на децата;
  • създаването на култура в училищата, която ги превръща в „загрижена общност“ – едно място, с което учениците са емоционално свързани, изпитват сигурност и принадлежност към другарите си и учителите;
  • въвеждането на наставничество и менторство на деца с емоционални проблеми и т.н.

Възпитанието на емоционална интелигентност при децата е това, от което страда най-много съвременното общество!

Изследванията на Голман върху емоционалната интелигентност носят едни много важни послания за съвременното общество!

Живеем във свят, в който все повече деца изпадат в ситуации, в които семейството и обществото, в което живеят, не могат да им покажат правилния път за развитие на емоционална интелигентност, а тя се оказва толкова важна за тяхното нормално бъдещо развитие на подрастващите индивиди.

Ето защо, все по-значима се очертава ролята на училищата и учителите като среда и инструменти за възпитание на емоционална интелигентност в децата.

Тяхното значение е огромно и със своите усилия в тази област те могат да решат много социални проблеми на съвременните общества, които са породени именно от грешки при оформянето на емоционалната интелигентност на подрастващите поколения.


[1] Александрова, Н., Психология, ИК „Проф. Петко Венедиков“, С., 2016 г., с. 235.

[2] Голман, Д., Емоционалната интелигентност, И. „Изток-Запад“, С., 2011 г., с. 10.

[3] Пак там, с. 11.

[4] [Пак там, стр. 92.

[5] Пак там, с. 93.

[6] Пак там, с. 94.

[7] Александрова, Н., Психология, ИК „Проф. Петко Венедиков“, С., 2016 г., с. 236.

[8] Голман, Д., Емоционалната интелигентност, И. „Изток-Запад“, С., 2011 г., с. 294.

[9] Пак там, с. 294.

[10] Пак там, с. 294-295.