Феноменът „Демократична диктатура“ в България!

„Демократичната диктатура“ – невъзможната форма на държавно политическо управление?

Демократичната диктатура съвсем не е ново понятие, но определено можем да кажем, че то тепърва ще се изучава от следващите човешки поколения, тъй като смея да твърдя – това е една от най-изтънчените и задкулисни форми на политическо управление на една държава.

За народна демократична диктатура пръв заговаря първият важен лидер на Китайската народна революция – Мао Це Дун.

Терминът на практика се въвежда в неговата реч от 1949 г. „Относно народната демократична диктатура“ („On the People’s Democratic Dictatorship“).

И до ден днешен, когато се заговори за „демократична диктатура“, а често се използва и термина „демократура“, повечето автори имат предвид именно политическото управление на Китай, при което от името на народа определена политическа сила, в случая Китайската комунистическа партия, осъществява на практика диктатура като държавно управление.

Не за този тип диктатура обаче искам да пиша аз!

Диктатурата в Китай е твърде явна, за да бъде определена като демократична, но в някои страни, като България например, демократичната диктатура може да се проследи като интересна форма на държавно управление, която се наблюдава все по-ясно очертано в последните 10-12 г., основно по време на управлението на ГЕРБ и ДПС.

Самото понятие демократична диктатура крие в себе си противоречие, тъй като и демокрацията, така и диктатурата, още от времето на Платон са форми на политическо управление на държавата, които могат да се разглеждат като напълно противоположни една на друга.

От тази гледна точка – съчетанието на демокрация с диктатура изглежда една невъзможна по презумпция форма на политическо управление – но се оказва, че тя може да бъде реалност без никакъв проблем с използването на правилните механизми за овладяване на трите основни власти в една държава в условията на демократично управление.

Характерни черти на „демократичната диктатура“ по българския модел!

В следващите редове ще се опитам да откроя някои от основните характерни черти на демократичната диктатура, които можем да извлечем от установения у нас модел на нейното функциониране, а именно:

Илюзорно чувство за демокрация. Първата и най-важна характеристика на българския модел на демократична диктатура е илюзорното чувство за демокрация, което се предлага на обществото като евтин парфюм, който следва да закрие зловонната миризма на политическото задкулисие, в което се управлява нашата държава от доста време насам.

Много важно е за политическите кукловоди в страната да насаждат упорито идеите на „свободната демокрация“ и да поддържат нейната институция у нас, защото именно тя им позволява да упражняват своите сложни задкулисни политически схеми за трайно задържане на трите власти в държавата: законодателна, изпълнителна и съдебна.

Всички българи трябва да живеят с чувството за свобода и равенство, за демократичен и справедлив избор на управляващите и със чувството, че политическото управление на държавата се грижи за техните интереси!

Поддържането на горната илюзия е най-важната основа за просъществуването на демократичната диктатура, защото тя на практика приспива общественото съзнание, подвежда хората, че от тях нещо зависи в тази държава, че тях някои ги слуша, както и че те имат значение за управляващите!

Един „приспан народ“, живеещ продължително в илюзията за свобода и демокрация е изключително лесен за манипулиране от ловките политически манипулатори и те се възползват отлично от добродушието на народа и неговото невежество, за да трупат още повече власт и да корумпират всяка една от трите държавни власти.

Политически манипулации при овладяване на законодателната и изпълнителната власт. Законодателната и изпълнителната власт са от изключително важно значение за задкулисните политически кукловоди в България, защото е ясно, че който задава законите и курса на управление на държавата – той командва на практика парада.

Овладяването на законодателната и изпълнителната власт за продължителен период от време обаче може да се постигне основно само по три начина:

  • първо, с пълен диктат и терор над населението, което не е приемлив вариант, защото премахва демократичната уловка от уравнението;
  • второ, с добро управление, когато хората са доволни от теб и те преизбират отново, което също не е угодно на задкулисните политически играчи в страната, защото това означава да се съобразяват с нас и да не пълнят собствените си джобове;
  • трето, с ловки политически манипулации, които им позволяват да използват демократичната избирателна система за възможно по-дълго задържане на властта в страната.

Демократичната диктатура у нас използва именно този трети вариант – ловки политически манипулации за печелене на демократични парламентарни, президентски и местни избори, който се базира на:

  • засилена обществена пропаганда за оформянето на позитивен имидж на уместен за политическото задкулисие обществен политически деец, за който с помощта на масови медии, публични събития, платени журналисти и медии се оформя позитивен обществен образ, с който лесно се печелят масите;
  • „медийно пресяване“ – с този термин можем да обозначим онзи процес на пресяване на политическите новини, особено по време на избори, при който държаните или платените от политическата диктатура медии филтрират по такъв начин новините, че да ограничават, дискредитират или откровено да манипулират събития с техни политически опоненти;
  • „клониране“ на партии – с този термин искам да обознача един много интересен обществен феномен в политическия живот на България, при който големите политически играчи създават свои по-малки клонинги, на които обаче дават съвсем друга политическа идентичност – националисти, зелени, движения за разни каузи и други подобни, които дори често поставят в своя опозиция, но които много вещо използват в последствие за привличането на вот по време на изборите и съставяне на коалиционни правителства. Нещо подобно виждаме и у нас при сегашното правителство на ГЕРБ – на практика националистическите формации и независимите малки партии, които подкрепят оранжевото управление, са създадени с пари на други политически партии и идеално изпълняват поставените им цели – да осигуряват пълен контрол над законодателната и изпълнителната власт на страната за задкулисните политически кукловоди;
  • платен вот – купуването на гласове е също постоянно прилагана практика за продължително задържане на власт на задкулисната политическа диктатура в България – типичен пример са последните местни избори от изминалата 2019 г., когато при средно около 45% избирателна активност сред българите – при ромите на места тя мина 65% и най-вече в София. Така на практика днес държавата се управлява от избрано от роми правителство, а София – от ромска кметица;
  • етническо и религиозно противопоставяне – „етническата карта“, както обичат да представят този обществен феномен в България някои политически анализатори, е също много ефективно оръжие за продължително задържане на власт на определени политически играчи. В случая политическата задкулисна диктатура се насочва към овладяване на малцинствата в държавата, противопоставяйки ги на етническото мнозинство в държавата, за да може да ги контролира напълно. Така ДПС вече години наред има уникална позиция на политически балансьор във всяка едно българско правителство в последните 20 г., само защото знае, че на всички избори си взима неговите средно 15% гласоподавателен вот;
  • административни чистки и политически назначения в администрацията – с тяхна помощ се разчиства пътя към управлението на публичната администрация и местните власти в страната, които впоследствие на свой ред действат активно в насока на поддръжка на статуквото на демократичната диктатура на всеки следващи избори.

С горните действия на практика задкулисното политическо управление на страната много ефективно изгражда една система, в която никога и по-никакъв начин не може да се допусне значим нов или стар политически опонент да наруши продължителното владеене на властта.

Това може да стане единствено, ако задкулисните кукловоди в Българската политика до такава степен се улеят, че просто сами да се вкарат в капана на своята алчност и политическа глупост, което именно и наблюдаваме сега, когато площадите на Столицата се тресат от скандиранията на недоволни хора!

Манипулации за овладяване на съдебната власт. От особено значение за задкулисната политическа диктатура е по всякакъв възможен начин да разхлаби и премахне контрола върху нейните действия и най-вече от страна на съдебната власт в държавата.

Ето защо тук е от особено важно значение да се овладее на първо място следствието и прокуратурата в България, защото с едни послушни следователи и прокурори преследванията срещу партийни активисти на политическата демократична диктатура се прекратяват още в зародиш – малцина са тези, които се търсят правата в съда, когато са били отрязани от прокуратурата несправедливо – повечето хора се свиват в ъгъла и за пореден път преглъщат горчиво поредната несправедливост.

Същото важи и за съда – с правилните хора на правилното място – демократичната диктатура на практика става недосегаема за съдебна отговорност и този процес вече години наред се повтаря и повтаря, за да осигури необходимата сянка за действията на политическата олигархия у нас.

Основните методи за овладяване на съдебната власт в страната, използвани от модерната демократична диктатура в България, са най-вече следните:

  • „забиване“ на съвестни следователи, прокурори и съдии – за тези от тях, които желаят да си вършат работата съвестно, но се случи по погрешка да настъпят някой олигархичен крак – преместването, уволнението или дискредитирането е гарантирано;
  • „вкарване в кошарата“ – политическите властимащи ловко привличат подходящи компромисни следователи, прокурори и съдии в свои извънполитически формации, често това са тайни организации със ясно изградена и много силна йерархия, която оказва силен натиск върху поведението, действията и решенията на членовете им;
  • управление на кариерата – определени следователи, прокурори и съдии, които са лоялни на политическата диктатура у нас са периодично и постепенно издигани в системата на съдебната власт до постове, необходими за контрола на цялата система;
  • избори без алтернатива – такъв типичен пример у нас е изборът на последния главен прокурор в страната – той на практика се осъществи без никаква реална друга кандидатура за поста;
  • персонални компромати – като всички хора и служителите на съдебната система си имат своите издънки и тежко им, ако те достигнат до ушите на управляващия политически елит – той на практика може да ги приватизира до края на живота им с такива компромати;
  • изграждане на модел на политическо подчинение – в крайна сметка – след няколко политически мандата задкулисното управление на страната вече до такава степен е корумпирало съдебната власт, че самите нейни служители се натискат да бъдат слуги на задкулисната диктатура в страната.

За рушвети, икономически и други облаги тук дори не говоря – те се подразбират по презумпция. В крайна сметка, след властта – всичко друго опира до парите – при съдебната система в държавата – нещата не са по-различни!

Икономическа власт и икономическо подчинение. Избори и власт се печелят с пари, а те на свой ред възвръщат десеторно инвестициите на задкулисната демократична диктатура в България.

Ето защо е от съществено значение за нея да овладее всички основни източници на ресурси и производства в страната, както и да контролира нивото на икономическо развитие и възможностите за потребление на хората!

Първото е необходимо, за да може демократичната диктатура да продължава да купува политическото управление в страната и да контролира политическите процеси в страната, а второ – за да се поддържат гражданите на България винаги в състояние близко до нищетата, защото заетият с ежедневно оцеляване няма време да мисли за протести и революции.

Ето защо тихомълком в България икономическите процеси се управляват по такъв начин, че да се ликвидира изцяло средната класа, като се унищожава систематично дребният и среден бизнес с постоянно влошаване на икономическите условия за неговото развитие и най-вече посредством административни регулации и скрито стимулиране на монополи и олигополи, които по естествен път отстраняват малките и средните от пазара със своите картелни споразумения и ценови дискриминации.

Идеята е да се постигне пълно икономическо господство за ограничен кръг от представители на демократичната диктатура, което ще позволи вече на практика трайното задържане на властта и уреждането на разкошния живот поколения наред наследници на този кръг – всичко това за сметка на обикновените българи, които бавно се превръщат от хора втора ръка – в прост добитък.

Контрол над престъпността. Демократичната диктатура не изпуска нищо от погледа си, което може да застраши по някакъв начин нейното светло политическо бъдеще.

Горното важи и за престъпността. От години смяната на властта в България е свързана традиционно и с промяна на водещите престъпни групировки в страната.

С контрола върху престъпността политическата диктатура не само си осигурява огромни доходи от протекция на криминални активности, но определено получава изключителен контрол над криминално проявени хора, които са изключително удобни за отстраняване на инакомислещите, разрушаване на бизнеса на политическите опоненти, извършване на политически преврати и т.н.

Срастването на демократичната диктатура и престъпността в България е достигнало до такава степен, че е създало уникални сиамски близнаци – политици-бандити, чието единствено лекуване и само хирургическа намеса!

Контрол над медии и обществени личности. Всяка демократична диктатура, както и българската, има нужда от изряден обществен параван, който да прикрива голата истина за безчетните измами и несправедливости, свързани с нейното управление.

Ето за тази цел демократичната диктатура у нас с особен интерес в последните 10-15 г. изкупува и създава нови медии, привлича на своя страна и известни обществени личности, в т.ч. задължително политолози, социолози и други вещи в политиката лица, които трябва да разяснят на простия народ колко добре го управлява алчната политическа върхрушка, впила се в гърлото на нашата държава, като жаден за кръв вампир.

Медиите у нас се използват много ефективно не само за популяризиране и обществена подкрепа на представителите на демократичната диктатура – те определено имат и своята роля за филтрирането на подаваната у нас информация за събития не само в локален, но и международен план!

За тези, които следят редовно чуждестранната преса или телевизии е ясно колко много важни събития в чужбина, които могат по един или друг начин да засегнат пряко или косвено управлението на демократичната диктатура у нас – просто не се отразяват от българските медии!

Те държат българите за много неща в пълно информационно затъмнение!

Сходни функции изпълняват и приватизираните известни обществени фигури на захранка към структурите на демократичната диктатура у нас.

Те или се опитват да оправдават явните грешки и несправедливости на управлението на нейните представители, или ловко насочват вниманието на обикновените българи към съвсем друг поглед на ситуацията, който изцяло променя насоката им на мислене и ги отдалечава от понамирисващата истина!

Ако си мислите, че демократичната диктатура е българско изобретение – дълбоко се лъжете – тя е изпипана като концепция за управление още преди 200 г. с утвърждаването на парламентарните системи в Западна Европа и САЩ.

Самозабравяне и прикрит политически терор. У нас демократичната диктатура е недъгаво копие на западния модел на „демократично управление“ и постоянно се дъни именно поради това, че българските политици се оказват изключително прости и алчни в своите действия и толкова нагли, че народът просто е натикан в ъгъла, от който вече не му пука какво ще стане и вие свирепо за промяна.

Самозабравянето на представителите на демократичната диктатура у нас е най-голямата издънка на представителите на задкулисното политическо управление в страната и един от най-значимите фактори, които различават нейния български модел от този в развитите западни държави!

Продължителното време на политически комфорт за тях през изминалите 30 години преход в страната ги направи небрежни и презрителни към народа.

Така, те постепенно се раздалечиха до такава степен от нуждите на обикновените българи, че тяхното собствено благополучие до такава степен контрастира на всеобщата мизерия и бедност на българския народ, която не може да не избоде очите и на най-заблудения гражданин в страната относно „светлото демократично бъдеще“ на България.

В момента, в който обаче обикновеният човек в тази държава пожелае да потърси отговорност от хората на власт – те изведнъж се изнервят много и са готови на всичко, за да запазят своето текущо статукво.

Най-често това става с прикрит политически терор, който има много измерения, но идеално постига задачите, за които се употребява.

Политическият терор у нас редовно се проявява като:

  • целеви репресии срещу недоволни, политически опоненти и финансиращите ги бизнесмени, осъществени от силовите структури на властта, съдебната власт, подчинени криминални структури, данъчна и друга администрация и т.н.;
  • заплахи и политически шантаж, използване на компромати, незаконни разследвания, притискане на свидетели и други подобни;
  • откровен тормоз срещу протестиращи граждани със силови изстъпления на полиция, жандармерия и не дай си Боже и армия.

Всички горни актове на политическия терор у нас се осъществяват по правило винаги с презумпцията, че защитават правата на държавата и демократичните устои на обществото!

За тяхното оправдаване се набеждава винаги някои враг или негови „престъпни“ намерения към властта на демократичната диктатура!

Тя е винаги готова да стигне докрай в терора, дори и това да коства гражданска война в страната, ако зависеше само от нея, но слава Богу – има и възпиращи външни политически сили – те ни спасяват в момента от това демократичната диктатура в страната вече да не е запалила протестите с насилие и кръв.

Колко дълго ще определя демократичната диктатура бъдещето на България?

Това е един въпрос, който може да заинтересова мнозина българи!

На практика у нас демократичната диктатура има толкова вкоренено битие в държавността на всяко едно равнище, че нейното радикално отстраняване в кратки срокове изглежда като нещо подобно на чудодейна операция за отстраняване на рак с множествени метастази.

Със сигурност обаче на обикновените хора доста им писна вече. Трябва да отбележим, че са налице вече и сигнали, че има и политици, на които им става ясно, че така вече нещата не могат да продължават.

Промяната определено ще дойде и то възможно скоро, но не толкова по пътя на естественото политическо отстраняване на този тумор за нормалното държавно управление, а повече под натиска на много по-важни глобални процеси, които вече текат в световен план.

Говорим за нова убийствена глобална икономическа депресия, за разпадане на Европейския съюз, за нови войни в различни региони на света и Нов световен ред, който ще последва след залеза на Запада!

В такива моменти никоя демократична диктатура не може да оцелее по простата причина, че тя няма да бъде способна да отговори на нуждите на хората!

Това, което сега виждаме по софийските улици – утре може да бъде с оръжие в ръце и няма управляващи, които да спрат този процес, по простата причина, че нито могат да нахранят гладната тълпа, нито полицаите и военните, които следва да ги пазят!

Какво ще прави тогава политическото задкулисие в държавата?!

Как ще поддържа своята демократична диктатура, когато изгуби тотално доверието на хората, своите икономически, силови и политически лостове за задържане на властта?!